Сарти предлага на посетителя всички видове развлечения и забавления като водни спортове, разходки до зелените планини, игри в морето, традиционни таверни и т.н..
Portokali: 5 Km
Kavourotrypes: 6 Km
Vourvourou: 30 Km
Nikiti: 40 Km
Sykia: 10 Km
Kalamitsi: 15 Km
Porto Koufo: 28 Km
Toroni: 30 Km
Neos Marmaras: 45 Km
Известни със своята естествена красота, плажовете:
Azapiko,
Tristinika,
Valti,
Marathias,
Kalamitsi,
Kriaritsi,
Linaraki,
Portokali,
Klimataria
Света гора се оформя като манастирска общност през 963 година, когато монахът Атанасий основава манастира Великата Лавра, който и днес е най-големият от всички 20 манастира на Атонската Света гора. Манастирът се е ползвал с покровителството на византийските василевси, което допринася за бързото му разрастване и увеличение на неговото богатство и имущество. По времето на Четвъртия кръстоносен поход в 13 век Света гора има нови католически господари, които насилствено принуждават светогорските монаси да приемат покровителството на папа Инокентий III. Това продължило до възстановяването на Византийската империя. През 14 век каталунски наемници ограбват атонските манастири.
Когато през 15 век пада Византийската империя, Света гора се намира под ислямското владичество на Османската империя. Османците нанасят тежки удари и грабежи над манастирите, но по-късно ги оставят на мира. Броят на монасите и богатсвото на манастирите намаляват драстично през следващите векове. Все пак те успяват да оцелеят до началото на 19 век, когато манастирите започват да се посещават все по-често от поклонници и да приемат нови монаси от православните страни като Русия, България, Румъния и Сърбия. Всяка от тези страни изпраща щедри дарения за светогорските манастири и има по една "своя" обител.
Така до 1912, когато България има два свои манастира на Атон - Зографския и Хилендарския манастир. През същата 1912 година, по време на Балканската война, турците са изгонени и след кратък дипломатически спор между Гърция и Русия за суверенитета на монашеския полуостров, който формално става част от гръцката държава след Втора световна война.
Атонските скитове са малки монашески селища, състоящи се от отделни килии, каливи, исихастерии и постници, които са подчинени на определен голям манастир. Съществуват също и общежителни скитове, които по своята големина и структура по нищо не се отличават от атонските манастири, с изключение на формалния си статут, и подчинеността си на определен манастир (напр. румънския православен скит „Свети Йоан Предтеча“).
Основната отлика на атонските скитове от манастирите е липсата на право на участие в органите на самоуправлението на монашеската република и на поземлена собственост, което ги поставя в пряка зависимост от съответния манастир, върху чиято земя са построени.
До началото 1990-те години атонските манастири са както общежителни (или киновиални, в които монасите живеят заедно и се подчиняват на един игумен и единни монашески правила или устав), так и отделножителни (идиоритмични). След като през 1992 г. и манастирът Пантократор приема принципа на общежитието, всички атонски манастири вече са общежителни.
Повечето от скитовете в Атон и досега са идиоритмични (отделножителни).
В Света гора се намират 20 манастира, техният брой е фиксиран и са подредени в стриктна йерархия (брой монаси в скоби):
Манастир Велика Лавра (64)
Манастир Ватопед (163)
Манастир Ивирон (71)
Хилендарски манастир, сръбски (92)
Манастир Дионисиат (71)
Манастир Кутлумуш (86)
Манастир Пантократор (25)
Манастир Ксиропотам (25)
Зографски манастир, български (48)
Манастир Дохиар (3)
Манастир Каракал (60)
Манастир Филотей (60)
Манастир Симонопетра (94)
Манастир Свети Павел (112)
Манастир Ставроникита (42)
Манастир Ксенофонт (123)
Манастир Григориат (107)
Манастир Есфигмен (121)
Манастир Пантелеймон, руски (88)
Манастир Констамонит (44)
